СТАНОВИЩЕ

-на-ЗЕЛЕНИТЕ-18-n-1n.jpg

№ 18
СТАНОВИЩЕ
Относно: промените в Законодателната власт
В рамките на предизборната кампания (ПИ 04.04.2021) всички спрягаха  промяната – от „рестарта” на ГЕРБ на тяхното 11-годишно пагубно управление и се стигне до радикални коренни промяни. От новото 45 Народно Събрание. От него, всуе/напразно очаквахме, избраните да ни управляват партии и коалиции, да обявят съдържанието и параметрите на предлаганите от тях промени и да ги облекат в законова форма. Вместо това – нови избори  (ПИ 11.07.2021). И отново обещания за промяна. ГЕРБ ще въвежда за още 11 години  „Ред в хаоса!”, който сами създадоха. „Постоянното присъствие” в Народното събрание ще променя статуквото. А останалите тръпнем овчедушно, да разберем някога как ще ни променя „Има такъв народ” и чакаме шоуто на сценаристите. Но освен общи приказки, никой не казва точно КАК? ще го направи.
Партия на ЗЕЛЕНИТЕ”, макар и да остана извън Парламента участва в дебата със своите идеи/виждания за това в различните обществени сфери. И понеже сме парламентарна република ще започнем със законодателната власт.
Оценката на „Партия на ЗЕЛЕНИТЕ” за работата на българското Народно събрание в последните години съвпада с непрекъснато намаляващия му рейтиг, мерен от социологията. За нас, Великото Народно Събрание (1990–1991г.) е последното качествено народно представителство. От тогава, повлияно от наложения ни неолиберален модел на икономиката и на управлението на държавата, на социалната и на  политическата системи, Функцията на Народното събрание е сведена до улесняване и осигуряване на законноста на разграбването и разрушаването на българската икономика, на унищожаването на българската нация и държава.
Основна причина за това е законодателната дейност на Народното Събрание. Законите, от древността и до днес,  са създавани и се създават, за да управляват обществените отношения като очертават и регламентират макрорамката, в която тези отношения трябва да се осъществяват, така че да отговарят на ценностите и целите (Обществената доктрина), които си поставя съответното общество.  Затова, продължителността на тяхното действие би трябвало да бъде от порядъка на поне 10 – 15 години, без да се променят съществено. Изпълнението на Закона и регулацията на отношенията се осъществява с помощта на подзаконови нормативни актове – Правилници, Наредби, Инструкции и др., които са задължение и отговорност на Изпълнителната власт.
Така ясно се разграничава отговорността на двете власти като законодателната се контролира с изборите, а изпълнителната чрез Народното събрание и Съдебната власт. Настъпващите промени в развитието на съответните обществени отношения в рамките на периода на действие на Зкона се отразяват с помоща на допълнения и изменения. Нов Закон се приема, само когато старият става неадекватен спрямо действителността.
Народното представителство – Народно събрание, Парламент, Сенат, Рада, Дума… е призвано със Законите, които приема да регулира трайно обществените отношения като периодичието  се събира и ги приема или променя във връзка с настъпили качествени изменения в тях. Сега в момента,  Народното събрание „де факто” се е превърнало  в поредната държавна администрация от 240 чиновници, които не знаят какво точно правят. Възприели се като най-висши чиновници, народните представители, за да оправдаят заплатите си, бълват нескопосани закони – еднодневки, разписани до равнището на един Правилник, Наредба, Инструкция или някакъв друг подзаконов нормативен акт, с безкрайни препратки в преходните и заключителни разпоредби. Този начин на „законотворчество” утвърждава правно и оправдава, чрез закона колективната безотговорност на Изпълнителната власт.
То освобождава Изпълнителната власт от отговорност за своите действия в съответните сфери, регулирани от закона и тя се оправдава накрая с това, че така е в записано в Закона. Същевременно този начин на „законотворчество” отваря широка врата за използването на законите, за прокарването на лобистки и освобождаващи от отговорност текстове. Тук примерите могат да бъдат безкрайно много – „законността” на продажбата на Софийските  Хали за 10 000 (десет хиляди) долара; на БГА „Балкан” за няколко стотици хиляди долара, колкото струваше един от над 150-те самолета на авиокомпанията или сградите на представителството на БГА „Балкан” в Берлин и т.н. и т.н.   
Този подход към законодателната власт позволява, и чрез манипулации в преходни и заключителни разпоредби да се прокарват решения на въпроси, които би трябвало да се обсъждат от цялото общество, защото са от огромно значение за цялата държава като например, последната поправка в Закона за българската народна банка(БНБ), който позволява на нейния управител/директор да вземе решение, с което да въведе „плаващ курс” на българския лев и практически да отмени „валутния борд”, възприет с решение на Народното Събрание. (Като не забравяме, че националната валута е един от елементите на държавния суверенитет!!!)
„Партия на ЗЕЛЕНИТЕ” на основание гореизложеното предлага с Правилника за дейността на бъдещето 46-то Народно Събрание да се промени тази порочна практика като:
    Народното Събрание да работи сесийно като се събира на сесия веднъж месечно, в първата или последна седмица на месеца, до обсъжда в комисиите, разглежда в зала и приема внесени проекти за Закони, допълнения и изменения към тях, както и Решения на Народното събрание;
    Народните представители, през останалото време да са задължени да бъдат в непрекъснати, непосредствени контакти със своите избиратели от съответния МИР. Целта на контактите, от една страна е, те да наблюдават и изучават реалното състояние на обществените отношения – икономически, политически, социални, духовни и културни, а от друга да информират и обсъждат със своите избиратели предлаганите закони и решения, за получаване предварително мнението на суверена. Тези контакти, наред с обективна информация за резултатите от дейността на Изпълнителната и Съдебната власт трябва да стоят в основата на оценката на адекватността на действащите закони, като основание за тяхното допълване и изменяне или приемане на нови такива;
    Народните представетели не са служители или работници в смисъла на Кодекса на труда и Закона за държавните служители. Те не се намират в никакви трудово-правни отношения и затова не може да се говори за „заплати”, „работно време” и други административни зависимости. Единствения „договор” е общественият, който народният представител е сключил със своите избиратели. Затова предлагаме на народните представители да се полагат само пътни и командировъчни за времето на сесийните месечни заседания, пари за косултации с експерти, както и да им бъдат осигурени приемни помещения във всеки МИР, издържани от областните управи;
    Народното Събрание, подобно на списъка на стратегическите обекти, които не подлежат на приватизационни процедури, да приеме Закон със списък на кръга от решения, които никой не може да взема без санкция (с обикновено или квалифицирано мнозинство по списъчен състав) на Народното Събрание или Национален Референдум;
    Създаване на относително независим орган от специалисти към Народното Събрание със съответни права за възпираща „антикорупционна експертиза” на предлаганите проектозакони и на приетите и действащи закони от предишни Народни събрания като мярка за превенция на корупцията.
    Народното събрание „да върне” ЗАКОНА към неговите исторически научно определени цел, форма и съдържание!
Все в тази връзка, някои предлагат да бъде намален броят на депутатите в парламентът от 240 на 120 например, като в това виждат причината за некачественото законодателство. Позицията на „Партия на ЗЕЛЕНИТЕ” е, че това не трябва да става, основно по две причини. Първата причина е патриотична, националистическа, ако щете. Няма държава, която уважава своята история, да е променила броя на депутатите в своя Парламент откакто той е създаден като например, Английският парламент. Втората, по-важна причина е, защото народното представителство и народният представител са елемент на представителната демокрация. Колкото по-малко избиратели се представляват от един депутат, толкова по-широка и по-пряка е демокрацията, особено при мажоритарна изборна система. Намаляването на броя на депутатите може да доведе, в края на краищата, до идеята те да бъдат сведени до няколко десетки души и да управлява триумвират. А от триумвирата до диктатурата има само една стъпка, доказано от историята.
По този въпрос, „Партия на ЗЕЛЕНИТЕ” счита, че трябва да си останат 240, както са ни го завещали първоучредителите – нашите възрожденци. Качеството на работата на Народното Събрание не зависи от броя на депутатите, а от това, дали те имат необходимите: родолюбие, професионални и морални качества, за да решават съдбините на своите сънародници, нация и Държава.

София, 15.06.2021 г.                           Партия на ЗЕЛЕНИТЕ

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>