Господин Ал.Каракачанов е панически уплашен, защото той не би могъл да бъде втори или съпредседател, или пък не дай си боже само член на Политическия съвет. Защото той винаги се е поставял над партията. Или както преди години се разказваша в стил Радой Ралин за Людмила Живкова – „Аз не съм птичка мила и не съм се на този връх изкачила – аз съм Людмила и тук съм се родила“.
Сега г-н Каракачанов търси виновни. Вината обаче си е единствено негова, защото непосредствено след “ Местни избори -1999″, на заседанието на ИС приемащо оценката за резултатите от тях, той пое ангажимент да контактува с г-н Проточанов и постепенно да го приобщи. Вместо това г-н Каракачанов го възприе за свой враг. Вместо като човек с богат “ политически опит“ да бъде водеща страна в диалога, да бъде гъвкав и тактичен , той зае позата на велик и надменен вожд с пренебрежително поведение. След приемането на г-н Проточанов в Зелената партия , последният отправи множество покани за диалог към г-н Каракачанов. Вместо да се отзове,да се опита да навакса пропуснатото с активни преговори, последният(Ал.Каракачанов) първоначално обяви “студена война“, а по-късно при проведените от г-н Проточанов консултации и избирането му за Регионален председател, започна „открити бойни действия“.
Вместо да продължи спокойно да готви конгреса и да ръководи отчетно- изборната кампания г-н Каракачанов тръгна да пътува из България и като „ущипана стара мома“, да води следствени действия, да заклева на принципа „който не е с мен е против мен, а следователно и против партията“, да пише сърцераздирателни писма, да нагнетява напрежение и враждебност, да оплюва, оклеветява и обругава несъгласните с неговото поведение и нежеланието му да преговаря. Стигна се до това г-н Каракачанов с изтънчени процедурни хватки да прекрати последния Политически съвет дебатиращ именно създаденото от него напрежение. Да окаже предния ден натиск над Контролния съвет , който с гласовете на по-малко от половината от избраните на Конгреса членове реши по същество да заличи съществуването на Бургаската регионална структура , след проведени две регионални конференции, само и само г-н Хр.Порточанов да не стане член на Политическия съвет в начеството му на регионален председател. И за всеки случай, халюциниращ от страх г-н Каракачанов беше осигурил „охранители“ от охранителна фирма да пазят заседанието на Контролния съвет, което е прецедент в практиката на Зелената партия.
Основен аргумент за това поведение на г-н Каракачанов е тезата му, че „без личността Ал. Каракачнов – няма Зелена партия“. Никой не оспорва , че той е изградил визия на интересен политик, визия на „партията на Ал. Каракачанов“. Но има ли реално покритие между визията и действителността? За всичките години от 1989 насам г-н Ал. Каракачанов гради за себе си митове и легенди за да поддържа имиджа си на политик. Да разгледаме някои от тях.
Ще започнем с личностните му характеристики . Те са предопределени от средата, в която е израстнал и се е формирал, а именно една от кастите на висшата номенклатура на БКП.В тези условия той живее достатъчно дълго, за да се формира окончателно неговия характер – до 28 годишна възраст. А следователно и да мотивират поведението му характерно за нея- пренебрежение към обществото извън номенклатурата, богоизбраност, правото само те да знаят, могат и сами да решават (което в крайна сметка ги погуби ). Те формират у г-н Ал. Каракачанов в резултат : егоизъм, его-центризъм, нарцистизъм(болезнена самовлюбеност), чувството на недосегаемост и на правото по рождение да си първи.
Направете, кой колкото познава политическия и житейски път на г-н Каракачанов, една ретроспекция на неговото поведение и ще видите, че решенията и маниера на поведение са направлявани именно от посочения поведенчески манталитет : личната изява на първо място, всичко друго остава на заден план. Нито веднъж той не се съгласи и не отстъпи пред обективните аргументи на най-приближените си съратници, на болшинството при заседания на ПС и ИС, в резултат на което допринесе за не една беда на партията и прогони не една ярка фигура от нея.
Това вървеше докато бяхме „джобната партийка “ на г-н Ал. Каракачанов, създадена и хранена от него , за да му служи да се пласира в политическия живот и да задоволява лидерските си амбиции .Примерите за това са много – при съзаването на Зелената партия; при СДС – център и СДС – либерали, при коалицията ДАР; при формирането на ОНС ( вкарването на Д. Луджев зад гърба на ИС и ПС, изгонването на Ж. Желев от преговорите, подреждането на листите, „защитата “ на Вал. Симов пред ДПС и излизането от ОНС ).
Да, господин Каракачанов е звезда, при това от не малка величина, ако направим аналог между астрономията и политиката. Той свети, понякога дори доста забележимо на политическия небосклон, НО, …… Той е доста отдалечена звезда от центъра на политическите събития у нас, каквато под неговото ръководство стана и Зелената партия. Той е звезда, която свети, но не топли и грее само за себе си, колкото да я забележат . Запитайте се , какво от политическата дейност на г-н Ал.Каракачанов е дало реален позитивен резултат, освен приятния гъдел за ушите и балсам за душата, че някой е казал нещо, което и ние сме си мислили. Има ли село, град, квартал, махала или пък дори обикновен човек на когото той да е помогнал за последните 11 години, през които е лидер на партията, без да броим няколко изключения, за които стигат и пръстите на едната ръка. Това за обществото. Същото се отнася и за Зелената партия , за нейните редови членове и симпатизанти. Те са само фона , на който той свети без да топли, те са „банковата гаранция“ за да може г-н Ал.Каракачанов да се предлага(пласира) на политическата борса.
Има един нюанс, който се отнася до активистите на партията. Той се изразява в това, че те както е с по-малките близки планети, които изгарят когато се приближат прекалено близко до звездата(слъцето) . Г-н Каракачанов никога няма да има планетна система около себе си. Той е звезда, която като я забележиш те очарова и заслепява. Ти тръгваш към нея като при любов от пръв поглед, като само чувстваш без да мислиш. Като се приближаваш към нея и ти започваш да светиш с отразена светлина. Но в момента, когато започнат да те забелязват и да излъчваш и своя светлина,когато започнат да поглеждат към тебе като част от Слънчевата система, защото звездите обикновено са центрове на планетни системи, тогава с тебе като планета е свършено. Ти или си изпепелен или отблъснат отново във Всемира.
Затова г-н Ал Каракачанов не е имал, няма и да има постоянен екип и съратници. Към него непрекъснато ще се устремяват по-голями и по-малки планети, болиди, астероиди и други космически тела. Ще посветят докато са му угодни. Ще ги подържи в орбита около себе си и когато го застрашът със собствената си светлина, различна от неговата, ще бъдат изго-рени, унищожени, отхвърлени без да се подбират средствата. Практиката на господин Каракачанов изобилства с примери за това. В по-далечното минало става дума за: проф.Л. Иванов, Вл. Сотиров, С. Паси, Ив. Горинов, Н. Дюлгеров, Д. Каназирева и др. и др., без да броим местните кадри на партията. Сега наред е следващият екип – Г.Воденичарски, Вал.Симов, Вал. Савова, Хр.Дунчев, Т.Манасиев, В.Кирязов и др., който изведе Зелената партия от небитието, в което я беше вкарал г-н Ал.Каракачанов преди две – три години и вече не са му нужни. ОБРАТЕН ПРИМЕР НЯМА !
Митът за политика Ал. Каракачанов. Неговите политически действия винаги са последствие, коментар или отзвук на и по повод на събития. Пример за това е включително и най-известния ход на г-н -Ал. Каракачанов напоследък с така наречения „Закон за кредитните милионери“. Това беше закъсняла реакция на завършилия отдавна процес на разграбване чрез необезпечени кредити в условията на галопираща инфлация. И не случайно парламентарното мнозинство на СДС го подкрепи. Това е единственият закон, внесен от представител на опозицията и приет. Мнозинството знаеше, пък и останалите, че голямите пари няма да бъдат върнати по никакъв начин и затова гласуваха. Публикуваха списъка на кредитните милионери като социален отдушник за снемане на политическото напрежение и за имидж на новото правителство като борец срещу неправдата.
Хаотичните, неочаквани и често противоположни реакции и позиции много хора и досега оправдават с неговата младост. Но г-н Каракачанов навърши 40 години, възраст позволяваща му да се избира за президент на Републиката. Затова по-внимателния анализ на политическата му дейност подсказва наличието на друга, “външна” воля, която предопределя неговото поведение и противоречиви действия. А те понякога са изигравали доста деструктивна роля при важни политически събития. Срещу това по всяка вероятност той получава възможността да издържа малка „джобна партийка“, за да може да се идентифицира чрез нея в политическото пространство. И това всичко сега той може да загуби.
Да вземем легендата за господин Каракачанов като администратор. Подкрепя се само и единствено от него и от факта, че по стечение на обстоятелствата е бил временен кмет на София. Напротив, неговият административен опит е на равнището на старшина -школник в ролята му на помощник-взводен или взводен командир по време на втората година от редовната войнишка служба. Цялата му административна дейност, като ръководител на апарата на Зелената партия е потвърждение на това. Изключение донякъде е неговото кметсване, защото там имаше изключително добре подготвен и можещ заместник кмет и независим от господин Ал. Каракачанов временен изпълком. Административно-управленските умения на господин Ал. Каракачанов се свеждат до формална чиновническа дисцип-лина, дребнавост в решенията и възлаганите задачи и безпринципност по отношение на хората работещи в апарата, характерна за ефрейтор или младши сержант. Но за сметка на това той има, макар и старателно да ги прикрива, качествата и амбициите на един друг печално известен от близката история ефрейтор.
Митът, че г-н Ал.Каракачанов е идеолога на Зелената партия. Или както се изрази на последния Политически съвет на 30.09.т.г. самият г-н Ал.Каракачанов – „Ако някой е направил нещо за идеологията на тази партия, то това съм аз и донякъде г-н К. Косев“. С „донякъде г-н К.Косев „сме съгласни, но г-н Ал. Каракачанов е ДОНИКЪДЕ! За принос в идеологията може да се говори, когато има оставени писменни белези за това. А освен меко казано „странната“ във философски аспект публикация от четири(4) страници и таблица в брошурата „Зелена партия – идеология, програма, устав“ и внесената в Изпълнителния съвет преди година една(1) страничка наречена „Зелена алтернатива“ никъде не може да бъде открито печатно произведение, което да е принос на г-н Ал.Каракачанов в идеологията.
Не могат да бъдат отречени, обаче, пъргавият ум и практич-ността на г.н Ал.Каракачанов, когато се отнася да използува за собствена изгода силни популистки ходове и малко известна информация. Така например, в еуфорията на 1988-89 години той много бързо и точно пресмята, че в Екогласност е само един от многото и пръв задоволява лидерските си амбиции като използува малко известната идея на зелените и създава Зелената партия. Последват го и други – Ст.Гайтанджиев, Едвин Суга-рев, П.Слабаков, Ф.Димитров в “зеленото” и много други в останалото политическо пространство. В това няма нищо лошо, напротив – похвално е. И щеше да бъде прекрасно, ако по-нататък не остана само името „Зелена партия“ и политическа практика без зелен облик, без зелени стратегия и цели, освен личното пласиране на Ал.Каракачанов в политическия елит.
Косвено доказателство за това доколко г-н Ал.Каракачанов беше изоставил зеленото пространство и то изглеждаше празно е успешното вземане от г-н Ал.Томов на зеления цвят и неговите дивиденти при образуването на ГОР, а и сега като Българска Евролевица(БЕЛ). Не е случайно, че БЕЛ се представя при графично изразяване в публикации, в медиите, социологическите проучвания и другаде в зелен цвят, макар че като социалдемократи тяхния цвят е червен. Г-н Ал. Каракачанов не направи нищо срещу това!
НО! „ЗЕЛЕНОТО“ е нещо много чисто и всеки, който само го е консумирал не го чака нищо добро. Защото, който изсече гората остава без вода, чист въздух и дърва. Който унищожи тревата и полята остава без храна. И в крайна сметка „ЗЕЛЕНОТО“ се отървава от него.
Христо Дунчев